Заболявания

Гломерулонефрит

Гломерулонефритът е двустранно възпалително заболяване на бъбреците, което основно засяга гломерулите. Те се явяват основната функционална единица на бъбречната тъкан, които обезпечават от една страна очистващата функция в организма, а от друга имат съществено значение за поддържането на киселинно-алкалното и електролитно равновесие. Благодарение на правилното функциониране на гломерулите от кръвта се очистват непотребни и излишни за организма вещества, като същевременно се запазват необходимите съставки и структури като белтъчните молекули и еритроцитите. Ето защо увредата на гломерулите е свързана със сериозно нарушение в нормалните функции на бъбреците, а оттам и на целия организъм.

В някои случаи гломерулонефритите могат да са вторична проява, т.е. те възникват на базата на подлежащото заболяване. В повечето случаи обаче се касае за първичен гломерулонефрит, чиято причина за възникване остава неясна.

Освен това в зависимост от хода на развитие гломерулонефритите могат да бъдат остри и хронични. Някои от острите форми имат добра прогноза и с подходяща терапия подлежат на пълно излекуване. Хроничните громерулонефрити обаче съставляват трета причина за настъпването на терминална бъбречна недостатъчност, изискваща хемодиализно лечение. Това прави заболяването изключително сериозно и налага бързи и адекватни терапевтични мерки за овладяване на симптоматиката и превенция от евентуална бъбречна недостатъчност.

В понятието гломерулонефрит се включва нееднородна група заболявания. Поради тази причина и лечението на болестта често е различно и зависи от конкретния вид на гломерулно засягане.

Най-общо острите форми на болестта (има се предвид острия постстрептекоков гломерулонефрит) имат самоограничаващ се характер и обикновено изискват само симптоматично лечение. Този вид заболяване почти никога не води до хронична бъбречна недостатъчност.

Хроничните гломерулонефрити обаче изискват задължително лечение, което бива два основни вида:

-патогенетично – насочено към потискане на имунологично обусловения възпалителен процес в бъбреците
-симптоматично – насочено към протекция на бъбречната тъкан.

Патогенетичната терапия включва прилагането на кортикостероиди, имуносупресори и цитостатици, които модулират възпалителния процес в бъбреците и до известна степен подобряват прогнозата на заболяването.

Симптоматичното лечение зависи до голяма степен от вида на синдрома, който придружава гломерулонефрита. При наличието на нефритен синдром се препоръчва строго ограничаване приема на течности и на готварска сол, прилагането на мощни дози диуретици, които да засилят диурезата. Ако обаче не настъпи съществено подобрение на олигурията, се налага спешна хемодиализа. Нефрозният синдром изисква също прилагането на диуретици, но в значително по-малки дози, както и вливането на албумин поради ниските серумни нива на протеина. Едновременно с това се прибавя и антикоагулант (хепарин), който профилактира повишения риск от тромбемболизъм, както и статини – медикаменти, които имат ефект върху нарушения липиден статус.

И двата вида синдром изискат стриктен контрол на артериалното налягане и неговото активно лечение. Най-често това се постига с помощна на бета.- локери, АСЕ-инхибитори, сартани, калциеви антагонист. С особено добър ефект върху бъбречната функция са АСЕ-инхибиторите.

Име:
Коментар:
security image
Код за сигурност:
587 посещения | 0 коментара добави коментар
  • Лавър

    Споделете Вашето мнение...

категории

препоръчваме ви

анкета

В кой град има по-добро медицинско обслужване?

реклама