Заболявания

Лаймска болест

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване, което се причинява от един вид спирохета и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. Кърлежите могат да заразят с тази спирохета хора и животни. Кърлежите, които разпространяват заболяването са много малки и много често ухапването може да остане незабелязано от човека. Лаймската болест спада към трансмисивните заболявания, чиито причинители се предават от кръвосмучещи насекоми и кърлежи. Лаймската болест има сезонен характер-случаите зачестяват през лятото и есента , което съвпада с периода на активност на кърлежите.

Лаймската болест протича в няколко фази и може да причини увреждане на кожата, ставите, сърцето и нервната система на човека. Ранната фаза се развива винаги на мястото на ухапването от кърлежа и предизвиква образуването на характерен, разширяващ се червен кръг в кожата.

Заболяването е открито в края на 70-те години в град Лайм, щата Кънектикът, където голям брой деца развили по сравнително едно и също време заболяване, наподобяващо ревматоиден артрит. Заболяването се среща в голяма част от САЩ, Азия, Австралия, Европа, включително и България.

 

Лаймската болест се причинява от бактерия, която представлява вид спирохета. Точното име на тази спирохета е Borelia burgdorferi. Тази бактерия има сложен жизнен цикъл, като част от него протича в храносмилателната система на някои видове кърлежи и в някои бозайници като мишки и елените. Човекът не представлява "част" от жизнения цикъл на Borelia burgdorferi, но може да се зарази ако бъде ухапан от заразен кърлеж.

Естествен "резервоар" на инфекцията са някои гризачи, елени, кучета, коне, крави и др. Кърлежите се заразяват със спирохетата при смучене на кръв от заразено животно и могат отново чрез ухапване да пренесат инфекцията в човека. Кърлежите предават инфекцията в собственото си потомство и по този начин се образуват "природни огнища" на инфекцията. Тези природни огнища се намират предимно във влажни, гористи местности с надморска височина до 2000 м.

 

Интервалът от първия контакт на човека с причинителя до изявата на първите симптоми (оплаквания) на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на Лаймската болест е от 3 до 30-ина дни.

Болният от Лаймска болест не е заразноопасен за околните. Лаймска болест не може да се развие без ухапване от заразен кърлеж.

 

Лаймската болест протича (без лечение) в три стадия. Във всеки от тях заболяването засяга в различна степен различни части и органи на тялото и съответно на това предизвиква различни оплаквания. Преминаването от един стадий в друг обикновено е последователно и плавно, но понякога налице могат да бъдат симптоми, характерни за няколко стадия едновременно.

-първи стадий - може да протече без никакви оплаквания или да остане незабелязан от човека. В повечето случаи обаче след няколко дни до месец се развива леко повишена темература, отпадналост, болки в мускулите и ставите, главоболие, подуване на някои лимфни възли и др. нехарактерни оплаквания. Най-характерният симптом в този стадий е кожният обрив. На мястото на ухапването от кърлежа, където спирохетата е навлязла в кожата се образува червено петно, което растейки в кръг с всеки изминал ден и изсветлявайки в средата се превръща в овален червен пръстен, който може да достигне различна големина. Пръстенът много често прилича на "мишена". Тази характерна кожна изява на ранната Лаймска болест се нарича "мигриращ еритем". Този пръстен обикновено не сърби и не боли. В някои случаи могат да се образуват няколко такива пръстени или само червени петна, които не се дължата на няколко ухапвания от кърлеж. Без лечение, обикновено червеният пръстен преминава от само себе си за около 2-3 седмици, но може да се появи отново.

-втори стадий - през този стадий причинителят преминава от кожата в лимфните възли и оттам в кръвта; чрез кръвта спирохетата се разпространява във всички органи. Най-често засегнати са ставите, мозъка и нервната система, сърцето и черния дроб. Засягането на мозъка протича най-често като възпаление на неговите обвивки (менингит) с оплаквания от болка и скованост във врата, дразнене от светлина и шум, силно главоболие, висока температура. В около половината от случаите се развива парализа на лицевия нерв със затруднена до липсваща мимика, увисване на лицето от едната страна, затруднен говор и др. Разпространението на инфекцията в сърцето предизвиква възпаление на сърдечния мускул, което се проявява с прескачания на сърцето, прималяване, задух и загуба на съзнание. Инфекцията предизвиква възпаление на ставите (артрит), който протича най-често с подуване, болка и понякога зачервяване най-често на една става (коляното или китката). По-рядко оплакванията могат да "прескачат" от една става в друга. Обикновено артритът през този стадий отшумява от само себе си. По-рядко може да се развие увреждане на черния дроб и възпаление на очите. Увреждането на черния дроб може да протече като хепатит с покачване на чернодробните ензими, болка и тежест в дясното подребрие, гадене, повръщане, отпадналост, потъмняване на урината и др.

-трети стадий - този стадий се наблюдава само в една част от заразените с Лаймска болест (наблюдава се в около 10% от хората, страдали от характерния мигриращ еритем). Третият стадий настъпва (без лечение) около 3 месеца до няколко години след ухапването от заразения кърлеж. Заболяването може да се изяви и направо в този стадий, или предишните стадии са протекли незабелязано от болните. В третия стадий на Лаймската болест се наблюдава предимно увреждане на ставите, главния мозък и др. части на централната нервна система. В този стадий подуването, болката и ограничените движения най-често в една или няколко стави стават постоянни (артритът е хроничен). Най-често за засегнати коленните и други големи стави. Засягането на главния мозък и периферните нерви се изявява с отслабване на паметта и концентрацията, деменция ("оглупяване"), лесна уморяемост, влошена кординация, отслабване до загуба на чувствителността на крайниците, тръпнене и бодежи в ръцете и краката, слабост в мускулите и т.н.

 

Лечението се осъществява с антибиотици. В зависимост от стадия на болестта и тежестта на уврежданията се използват разлчини антибиотици, прилагани по различен път. С изключение на случаите с тежко засягане на сърцето ставите и нервната система, лечението се провежда в домашни условия. Болният не е заразен за околните и затова не се налага изолирането му.

В първия стадий Лаймската болест се лекува с антибиотик през устата, най-често за 3 до 4 седмици. Най-често се употребява антибиотикък доксициклин. Той не бива да се прилага при деца под 8 години и бременни и кърмещи жени. В тези случаи за същия период се прилага антибиотик от групата на пеницилините или на макролидите. При болните, които са развили парализа на лицето, засягане на ставите и сърцето приемането на антиниотик през устата се удължава с една или две седмици или се прилага венозен антибиотик за няколко седмици до месец.

През втория и трети стадий на болестта обикновенно се прилагат венозни антибиотици от групата на цефалоспорините

За лечението на ставното засягане могат да се прилагат болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, може да се извърши пункция на засегнатата става за облекчаване на подуването и болката и т.н.

За възстановяването на сърцето може да се прилагат кардиотонични лекарства, такива спомагащи за правилния му ритъм и др.

Име:
Коментар:
security image
Код за сигурност:
660 посещения | 0 коментара добави коментар
  • Лавър

    Споделете Вашето мнение...

категории

препоръчваме ви

анкета

В кой град има по-добро медицинско обслужване?

реклама